Пресечна точка – Странджа

от Юлияна Томова

сп. Дипломатически преглед   

Г-н Пейков, кога и с каква цел бе създаден ГЕОПАН? Кои са основните приоритети в дейността му и осъществените проекти досега?
Международният търговски и културен център ГЕОПАН – Бургас, беше създаден през 1999 г. като наследник на дружество „Геопан“, което съществуваше още от 1991 г. И стъпи върху ценно наследство – натрупаният мениджърски опит и сериозният екип експерти и специалисти от Югоизточна България с дългогодишен изследователски опит.

Днес ГЕОПАН е добре ситуиран в тясната зона между културата и бизнеса. Тази здрава ивица “земя” тепърва ще се разорава и може да се окаже много продуктивна. Тя може да ражда културни продукти, които имат потребление и място на пазара. Нещо повече – избраният профил на центъра често ни налага да сме първите, които предлагат културен продукт, ориентиран към формиращи се в момента потребности или дори да изпреварваме осъзнаването на някаква потребност.

Пример за това е създаденият от нас Дигитален архив „Тракия“. В него са включени всички стари карти и гравюри, отнасящи се за България и българските земи, известни на нашата наука, които се намират в световните архивни и библиотечни хранилища. При нас те са събрани на едно място, обработени и дигитализирани с постижимото за съвременната техника качество.

Колекцията е великолепна. Но не става дума само за колекциониране на изображения. Продуктите, които предлагаме, са нещо ново – дигитални копия на отделни екземпляри, изложбени колекции в най-различни разрези, тематични или сборни издания…

По време на изложбата в Одрин

По време на изложбата в Одрин – в кабинета на българския генерален консул със зам. областния управител на Бургас Мария Ценова

Представихме този проект чрез няколко впечатляващи културни продукта. Сред тях е представителната изложба „България в европейските представи“, показана през 2003 г. по специална покана на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на Европа в Страсбург.

По какви проекти работи центърът в момента?
Основният проект, по който работим сега, е свързан със защитените територии в Странджа (българската и турската част на планината). По своята същност това е трансграничен проект.

Целта ни е да формираме международна общност, която да стане субект на новаторство и сътрудничество в отношенията между двете съседни и съюзнически държави – България и Турция. Първата ни конкретна задача е изграждането на трансграничен парк в района на Узунбуджак – Махиадите.

Изложбата „Защитените територии в планината Странджа“ беше показана и в Одрин и Лозенград и стана първата стъпка към това сътрудничество. Искам да изразя своята благодарност към ръководството на Министерството на околната среда и водите, областните управители на Бургас, Одрин и Лозенград и дългогодишния ректор на Тракийския университет в Одрин проф. д-р Осман Инчи, които ни оказаха неоценима помощ.

Днес контактите на Международния търговски и културен център ГЕОПАН са значително разширени. Сред нашите партньори са Главно управление на архивите при Министерския съвет, Асоциацията на кметовете за присъединяване към Европейския съюз, Асоциацията на общините от южен централен район „Хебър“, „Демакс" АД – София, „ГЕД“ ООД – София, „Картография“ ЕООД – София, „КартПроект“ ООД – Троян, „Димеко“ – София, и др.

Какво предприемате за развитие на трансграничното сътрудничество по опазване на околната среда и водите?

През последните две години центърът сътрудничи тясно с Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите – Бургас.

Това сътрудничество се разви стъпка по стъпка. Първоначално спечелихме малък конкурс за изготвянето на дипляна за резервата „Ропотамо“. След това се роди идеята за постоянната експозиция „Ропотамо в стари карти и гравюри“ в Посетителския център в Аркутино. Така началната търговска дейност прерасна в обща научна и културна инициатива за създаване на първата карта на 118-те защитени територии в района. Реализирахме я и тя имаше голям успех.

След този проект логично дойде и изложбата „Защитените територии в планината Странджа“ – един великолепен трансграничен проект, който предстои да представим в Истанбул, Монако и Страсбург до края на тази и през следващата година.

Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите – Бургас, стопанисва 122 056,85 ха защитени територии: 1 природен парк, 7 резервата, 4 поддържани резервата, 58 природни забележителности и 45 защитени местности. Сами разбирате какво изключително национално богатство и неизчерпаем ресурс за екотуризъм е този фонд. Но това богатство не е споделено с най-близкия ни съсед – Турция. Ето пазарна ниша, разкриването на която превръща Международния търговски и културен център ГЕОПАН в желан партньор.

Как беше приета в Турция изложбата „Защитените територии в планината Странджа“. Какво е отношението на турската общественост към проекта „Странджа“?
Ще цитирам турския печат – в. „Йонадъм“ от 3 юли 2004 г., и посветената на изложбата статия „Една планина – два народа“: „Изкуството е това, което гарантира разбирателството и мира между хората – главното призвание на хората на изкуството. Хората на изкуството и техните творби днес сближават нас, а утре ще сближават децата ни. Съвместният проект за планината Странджа обхваща опазването на природното богатство, борбата с тези, които увреждат горите, сътрудничеството при природни бедствия…”

Турската политическа, научна и културна общественост прегърна идеята за създаването на трансграничния парк „Странджа – звездните планини“ като своя идея. Мисля, че сред хората на Източна Тракия изложбата остави паметно послание – „една планина – два народа“.

За обществеността вие сте интересна и разностранна личност и учен. Бихте ли споделили с нас как се породи житейската ви ориентация и как днес в условията на пазарна икономика успявате да отстоявате пред света, а и у нас достойнствата на България?
В основата на моето разбиране стои едно отрицание – не повярвах, че културата е безсилна да печели парите, които й трябват, за да се развива.

По-трудно беше да намеря пресечната точка на интереси, защото трябваше да се отговори едновременно на разнородни изисквания и очаквания – на търсещия възвращаемост на парите си бизнесмен и на различните подкрепящи институции, на образования ценител или на любителя, на българи или на гости на страната, на случайно попадналия в изложбена зала човек или на туриста с карта в ръка. Техните интереси само на пръв поглед изглеждат несъвместими. Но е въпрос на съдържателна идея, многопластово разработване и добър мениджмънт.

Тази позиция не се изгражда отведнъж, нито лесно. Но много ми помагаше дълголетният опит на моите съграждани – габровци, които от порция собствени слабости и щипка здравословен смях направиха не само културен продукт и своя рекламна марка, но разкриха и една цяла нова и печеливша индустрия.

Житейската ми ориентация основно бе предопределена от едно забележително дръзко за времето си студентско дело – Научния експедиционен клуб ЮНЕСКО, както и неговата мисия в Картаген и работата ми в Комитета за култура (днес Министерство на културата), най-вече онзи кръг идеи, които занимаваха неговото ръководство в периода 1976–1981 г.

Една от тези идеи бе осъществяването на интердисциплинарна изследователска програма в района на Странджа. Като учен и по-точно специалист по организацията на интердисциплинарни изследователски програми имах изстраданото щастие да замисля и осъществя най-голямата до днес териториална изследователска програма в България. Всичко след този период е подчинено на използването на резултатите и натрупания опит от тази програма.

BodyEditable